Стевия? ДА! Аспартам? НИКОГА!!!

Естественият подсладител победи политическата пропаганда и вече заменя вредния си химически близнак - аспартама.

През лятото консумацията на студен чай от стевия с резенчета лимон и лед разхлажда и подобрява енергетиката на организма.

Все още сме едва в началото на второто хилядолетие, а случките от страниците на научнофантастичните романи все по-често оживяват. Трапезата ни стремглаво заприличва на тази в космически кораб, отрупана с бели прахчета и таблетки, които симулират вкус и качества на истински природни блага. Но може ли да има разлика между два от тези футуристични продукти, които наглед са абсолютно еднакви? И двата са прахообразни, сладки са и нямат калории? Единият е 100% продукт на химичните лаборатории, другият – извлек от безкрайните чудеса на майката природа. И докато първият е активно толериран на пазара, вторият непрестанно бива забраняван. Запознайте се с близнаците на вид, но не и по душа – детето на научния прогрес - аспартама, и природната стевия. 

Да започнем с добрата новина: съществува растение, пъти по-сладко от захарта, което не съдържа калории и не само е безвредно, но повишава цялостната енергетика на човешкия организъм. Стевия ребаудиана (Stevia Rebaudiana) е многогодишно, до 80 см високо храстче с дребни бели цветчета, което вирее по влажните песъчливи почви на Североизточен Парагвай и граничните райони на Бразилия. Местното население на племената гуарани я използва от незапомнени времена. Твърди се, че 

подслаждат с листата є иначе непоносимо горчивия чай мате повече от 1500 години

Кога точно са открили сладката магия на кахее, в превод от местния език - сладка билка, надали някой може да каже, но със сигурност по времето на Колумб растението е вече добре познато. 

За останалата част от света стевията е открита сравнително скоро. Около 1887 г. ботаникът от швейцарски произход Сантяго Бертони я описва и класифицира. От наброяващото около 240 вида семейство на стевията, разпространено из Северна и Южна Америка, само ребаудиана и още един, днес изчезнал вид, съдържат уникалните сладки гликозиди, наречени стевиозид и ребаудиозид А (Р-А). Те са извлечени за първи път през 1931 г. от френските химици Бридел и Лавиел, които успяват да получат бял прозрачен концентрат на гликозидите.  

Стевиозидът има лек недостатък  - оставя нагарчащ послевкус. За разлика от него Р-А няма този ефект, затова в съвременната селекция на сортове се цели постигането на по-високи концентрации на Р-А. При дивите растения съотношението между стевиозида към Р-А е 2,5:1, докато при съвременните сортове пропорцията е обърната до 10:1 в полза на негорчивия. При дивите растения сладките гликозиди са от 3 до 9%, а при селектираните – 10-15%. Извлечени в чист вид под формата на екстракт, са до 

300 пъти по-сладки от трапезната захар

В изсушените листа и стебла на растението сладостта надвишава до 20 пъти тази на захарта. В същото време стевията практически не е калорична и е напълно безвредна за човешкото здраве. Всъщност съвсем обикновеното на вид растение оказва цял куп полезни въздействия върху човешкия организъм, с което бялата захар определено не може да се похвали, нито пък който и да е синтетичен подсладител. 

Без значение под каква форма се предлага – дали като изсушена листна маса, прахообразен или течен екстракт, стевията е богата на цинк, магнезий, протеини, фибри, желязо, фосфор, витамин А и С и др. Това са само малка част от над 50-те полезни съставки в латиноамериканското чудо. Сладките молекули на стевия не се разграждат до близо 200° С, което я прави изключително приложима в готварството. Не ферментира, следователно не предизвиква образуването на кариеси. Воден разтвор от стевия, използван за изплакване на устната кухина, дори намалява рисковете от проблеми със зъбите и заздравява венците. 

Използва се като козметично средство за стягане на кожата. Помага при лечението на акне и други дерматологични проблеми. Не само тамошните племена, но и западни фирми за козметика я използват в тази насока. Стевията, изглежда, е едно от тези чудеса на природата, които 

регулират проблемното кръвно налягане и спомагат за понижаване на нивото на кръвната захар,

но не ги нарушават, когато са в норма. Особено ценни са наблюденията върху положителния ефект на растението при диабетици. Като цяло редовната употреба на стевия нормализира нивото на кръвната захар. 

Но както обикновено човешките творения не могат да надминат по съвършенство тези на природата. Сладките извлеци от стевия са отличен подсладител, но съдържат едва 17% от целия състав на билката. Това многократно понижава ефекта им в сравнение с чая от сушени листа. Освен това някои извлеци се постигат с помощта на химикали, които никак не са полезни за здравето, но поемаме при консумацията на подсладителя. Затова за предпочитане е да се ползват студените извлеци на спиртна или водна основа, които дори можем сами да си направим в домашни условия. 

В натуралния си вид билката има уникалната способност да повишава цялостната енергетика на организма. 

Действието на елементите й е директно на клетъчно ниво, 

балансирайки различните системи в тялото най-напред енергийно, а оттам и физически. Оттук идват и положителните ефекти върху здравето. Растението включва всички микроелементи, които водят до правилна работа на енергийните центрове –  например желязо за първа чакра, кобалт – за втора, и т.н. Наблюденията показват засилен ефект върху функциите на двете основни жлези с вътрешна секреция – хипофиза и епифиза. Консумацията на чай от билката оказва цялостен балансиращ ефект върху ендокринната и централната нервна система. Стевията спада към т.нар. адаптогени - билки, които имат свойството да повишават устойчивостта на човек към стрес, травми, умора.  

Чудесата на парагвайското растение не спират дотук. 

То помага да свалим килограми

Един от главните виновници за наднорменото тегло е инсулинът. А той не участва при усвояването на стевията. При достатъчно дълго приемане на чая влечението към сладки храни естествено намалява. Направените наблюдения в клиника по диетология в Бургас от д-р Янев показват, че след едномесечна консумация на чай от стевия кръвната картина при хора с наднормено тегло се нормализира и отслабването започва естествено. Специалните гликозиди в билката хранят мозъка, а когато той е заситен, се отделят ендорфини – хормоните на щастието. 

Повечето от лечебните свойства на билката са открити още по времето между двете световни войни, но остават неафиширани. Поради доказаните є качества да потиска образуването на тумори няколко десетилетия по-късно се дава масово на пострадалите в Украйна от аварията в Чернобил. 

По времето на СССР засекретената билка е привилегия за подводничари и космонавти. 

От 1996 г. е официален подсладител на американската армия

Мотивът е, че армията няма сметка да изплаща болнични обезщетения на хора, които поради силния стрес заболяват. И тук идва неизбежният въпрос: щом стевията е толкова полезна, защо не се използва масово?

В САЩ тя става популярна през 80-те години на миналия век. „Селестиал Сийзънингс", една от най-големите световни компании за билкови чайове, използва билката в много от своите продукти. През 1986 г. Американската федерална агенция по храните и лекарствата (FDA - ФДА)

нахлува без предупреждение в складовете им и конфискува наличните запаси от стевия 

Точно по това време в страната набира популярност аспартамът. Статутът на стевията остава неясен до 1991 г., когато ФДА официално я забранява. Решението се обосновава от две изследвания, посочващи отрицателно влияние върху репродуктивните функции при лабораторни плъхове, както и мутагенни свойства на някои съставки на стевията. 

Не се вземат предвид хилядолетната му употреба сред латиноамериканските племена, както и по това време повече от десетгодишният опит на Япония в масовото прилагане на билката. 

Няколко години по-късно ФДА разрешава употребата на стевия, но само като хранителна добавка и козметичен продукт, като не е призната за безвредна. Основното є качество на подсладител остава в нелегалност. Не са малко хората, които виждат в този акт конспирация от страна на големите корпорации, в случая свързани с производството на аспартам. 

Ужасяващата истина за аспартама 

Ако си падате по диетични газирани напитки или слагате нутрасуит в кафето си, наострете уши. Зад имена като нутрасуит и икуъл се крие всеизвестният аспартам, обозначаван още като Е951 и Е962 – сравнително нов код, маркиращ някои соли на аспартама.  

През 1965 г. химикът Джеймс М. Шлейтър случайно открива синтетичния подсладител, опитвайки се да синтезира лек против язва за „Джи Ди Сърл & Ко". По време на работа той облизва пръста си и остава изненадан от силно сладкия вкус на току-що откритото от него вещество. Аспартам е многообещаващо откритие – 200 пъти по-сладък от захарта, без нито една калория! 

Започват тестове относно безвредността на новия продукт. Близо 10 години по-късно ФДА одобрява подсладителя. Скоро след това обаче 

разрешението отпада поради изследвания върху животни,

доказващи силна канцерогенност. Без да бъдат категорично опровергани, след няколко години продуктът отново е легално на пазара. „Джи Ди Сърл & Ко" държат патента за новия подсладител до 1985 г., когато го предават в ръцете на гиганта „Монсанто" – лидер в производството на земеделски хербициди и генномодифицирани семена. Производството на аспартам става отделен клон в корпорацията – „Нутрасуит къмпани". Преди няколко години „Монсанто" продава нутрасуит на  „Пфайзер" – един от крупните фармацевтични производители в света. Американският патент за производство на аспартам изтича през 1992 г. и днес конкуренцията на пазара е огромна. През 1996 г. сладкият прах е разрешен за употреба в абсолютно всякакви видове хранителни продукти в САЩ и през 1994 г. в ЕС въпреки очевидните му недостатъци. В момента аспартам се съдържа в над 6000 храни по света. Над 50% от оплакванията, които постъпват във ФДА и не са свързани с лекарствени продукти, се отнасят до аспартама. Главоболие, световъртеж, промяна в настроението, повръщане, мускулни спазми, коремни болки са сред най-често срещаните проблеми. Дали е случайност, че според американския Национален раков институт от тогава насам годишният процент на раковите заболявания се повишава от 2,1% при мъжете на 8,1%, а при жените от 2,1% на 11,7%? 

Бори диабета, удължава живота

Във факултета по фармацевтична биохимия в Маринга, Бразилия, е проведено изследване върху две групи доброволци от по 16 човека. Всички участници са в добро здраве. Първата група приема по 5 г екстракт от стевия на всеки 6 часа. Втората група не приема нищо. Експериментът продължава 3 дни. При проведения накрая глюкозотолерансен тест се оказва, че нивата на кръвната захар при групата, приемала стевия, са значително по-ниски. Този опит дава насоки за по-нататъшните проучвания. 

Направено е изследване на две групи от по 16 доброволци в добро здравословно състояние. На първата група са давани на всеки шест часа по 5 г екстракт от стевия в продължение на три дни, а на втората не е даван екстракт от стевия. Резултатите от GTT (глюкозотолерансен тест) при двете групи показват , че нивата на кръвната захар на групата приемаща екстракт от стевия, са значително по-ниски от тези на втората група, неприемаща екстракта.

Този експеримент доказва, че екстрактът от стевия ребаудиана подобрява глюкозния толеранс. Всъщност той значително понижава плазма-глюкозните нива както по време на теста, така и 24 часа след прекратяване на приема на екстракта при всички доброволци. 

При друг експеримент група лабораторни плъхове е хранена с нормална храна, подсладена със захар, а друга – със стевия. Резултатите били между 30% и 100% удължаване на живота. При хората ефектът достига 10-15%.

Япония консумира 90% от стевията в света

Страната, която е рекордьор по брой столетници сред населението, започва да внася стевия още през 1954 г.  Растението се приема за профилактика на населението, пострадало от ядрената бомбардировка, защото има свойството да чисти тежки метали от организма. Убедили се в ефикасността на билката, в Япония започват масовото є култивиране в началото на 70-те години на миналия век като алтернатива на признатите за канцерогенни захарин и цикламат. Днес стевията държи над 40% от пазара на подсладители в Япония. Над 700 хиляди тона от сладкото растение под формата на екстракти се прилагат ежегодно в безалкохолни напитки, включително тамошните диетични продукти на „Кока-кола", различни пакетирани храни, японски туршии и като трапезен подсладител. Годишно страната консумира 90% от световното производство на билката. Днес тя успешно се култивира не само в районите на естествения є хабитат Парагвай и Бразилия, но и в Мексико, Южна Англия, някои от американските щати и, разбира се, в Китай. Там са рекордьори по количество, за сметка на качеството. У нас стевия се отглежда като едногодишна култура в бившия институт по захарното цвекло, днес част от аграрния институт в Шумен. 

via spisanie8.bg